Още за коучинга 2017-06-19T16:18:50+00:00

Въпреки че коучинга се развива в продължение на повече от десет години, все още е налице липса на разбиране за това какво точно преставлява тази професия.

Тя може най-добре да се опише като се каже какво не е:

  • Терапия: Терапията се занимава с лекуване на емоционални рани, дисфункции и конфликт у индивида или във взаимоотношенията между двама или повече индивида. Фокусът често е върху разрешаване на трудности, които се коренят в миналото и възпрепятстват емоционалното присъствие на човека в настоящето. Коучингът, от своя страна, подкрепя личностното и професионално израстване и развитие, което се основава на промяна, предприета от индивида/организацията, за да постигне конкретни цели и резултати. Тези резултати са свързани с личния и професионален успех. Коучингът е фокусиран върху бъдещето. Макар положителните чувства/емоции да са естествен резултат от коучинга, основният фокус в коучинг процеса е върху създаването на действени стратегии за постигане на специфични цели в личния или професионалния живот на клиента. Акцентът в коучинг взаимоотношението е върху действието, отчетността и последователността от действия, които водят до остигането на целта.
  • Консултиране: Физическите лица / организациите наемат консултантите за тяхната експертиза. Макар консултантските подходи да са изключително разнообразни, предполага се, че консултантът ще диагностицира проблемите и ще препоръча, а понякога и ще приложи решения на тези проблеми. При коучинга презумпцията е, че индивидите или екипите са способни да родят собствените си решения, като коучът ги подкрепя като предоставя „очила” – различни перспективи, през които да наблюдават казуса, и подходи, които им позволяват те да ги открият сами.
  • Менторство / Наставничество: Менторът е експерт, който предоставя своята мъдрост и напътствия, натрупани вследствие на собствения му/ѝ опит. Процесът на менторство може да включва съветване, консултиране и коучинг. Коучинг процесът не включва съветване и консултиране, а вместо това се фокусира върху индивидите или групите, които сами си поставят цели и ги постигат.
  • Обучение / Тренинг: Обучителните програми целят постигане на определени учебни цели, заложени от обучителя/треньора или инструктора. Макар в коучинг процеса да се изясняват цели, те се поставят изцяло от клиента (индивид или екип) с подкрепата на коуча. Също така обучението се движи по линейна пътека на учене, която съвпада с предварително установен “учебен” план. Коучингът не е линеен и няма предварително определен план.
  • Развитие на спортисти: Въпреки, че метафори от спорта често се използват в коучинга, работата на професионалния коуч е различна от тази на спортния треньор. Спортният треньор често е смятан за експерт, който напътства и посочва поведението на индивидуални спортисти или спортни екипи на базата на своето собствено по-задълбочено познание и опит. Професионалните коучове притежават тези качества, но познанието и опитът на индивида или екипа определя посоката. Освен това, професионалният коучинг, за разлика от развитието на спортисти, не се фокусира върху поведенията, които се извършват неправилно или недостатъчно добре. Вместо това, фокусът е върху откриване на възможности за развитие на базата на силните страни и способности на индивида/екипа.